Tarkastelet tätä kohdetta uudella Europeana-verkkosivustolla. Näytä tämä kohde alkuperäisessä Europeanassa.

Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко

Комплексен археологически обект, обявен за паметник на културата с национално значение, локализиран на 3 км южно от с. Дуранкулак. Големият остров (площ 25 дка) се намира в западната част на лиманно езеро. Културният пласт с дебелина над 3 м, съдържа останки от последователно съществували селища от: Ранен и късен халколит (4600 – 4200 г. пр. Хр.). Регистрирани са 7 строителни хоризонта. Досега са проучени селищата от късния халколит (ІІІ, ІV и V хоризонт). Всяко селище е било градено по предварителен направен план. Сградите са строени в три успоредни редици с посока север – юг, разделени от пресичащи се под прав ъгъл улици. Строителната техника включва висок до 1- 1,20 м каменен цокъл, над който се издига широка 30 – 40 см глинобитна стена, а ъглите и вътрешните стени са укрепени с дървени колове. Площта на двуделните жилища варира от 90 до 120 м2. В центъра на селището от ІV хоризонт е разкрита трапецовидна двуделна сграда с 180 м2 площ, а под нея в етап на проучване е двуетажна сграда, чиито стени от вътре са били украсени с геометрична релефна украса, оцветявани последователно с бяла и червена боя и моделирани от глина букрании – това вероятно е бил храма на селището. Ранна бронзова епоха (3 хил. пр. Хр.) - свидетелство за обитаването на острова е откритият обилен керамичен материал както и откритите могилни гробове в некропола. Късна бронзова епоха (1300 – 1200 г. пр. Хр.). Селището от късната бронзова епоха е разположено на южния и западен склон на острова, оградено от север с масивна двулицева стена от големи необработени камъни. Регистрирани са 4 строителни етапа. Сградите са в абсиден план, с каменни основи и глинобитни стени; една от тях с дължина 18 м вероятно е дворцова. В периферията на селището е открита ковашка работилница. Пещерен храм на богиня Кибела (4 - 3 в. пр. Хр.). На южния склон на острова. Врязан в скалната основа на острова храмът се състои от три зали. Източната зала завършва с абсидна ниша, в която вероятно е била поставена статуя на богинята. Западната зала завършва с подиум, в който е изсечен басейн с улей. Открити са оброчен каменен релеф на Кибела, амфори и луксозна елинистическа керамика. Укрепено прабългарско на богиня селище (9 – 10 в.). Пручени са 240 жилища, капище и еднокорабна църква. На западния бряг на езерото са проучени: Открито селище от късния неолит (5100 – 4700 г. пр. Хр.). Разкрити са жилищни землянки и наземни постройки. Плосък некропол – 1200 гроба от късен неолит и халколит (5100 – 4200 г. пр. Хр.) Могилни погребения от ранна бронзова епоха Гробове и обредни ями – 4 - 5 в. пр. Хр. Късноантичен сарматски некропол – 3 – 4 в. Средновековен некропол - 320 гроба – 9 – 10 в. Мая Аврамова