Изложение
След опустошителната война Луиз Вайс започва да гледа отвъд Европа, търсейки нови каузи и проекти. Решена да използва и визуални начини за изразяване на своите идеи, тя започва да пътува по света и да повишава осведомеността за страни и цивилизации далеч от Европа.
По това време Вайс развива интерес към работата на Френския институт за изследване на войната, занимаващ се с анализи на първопричините за въоръжените конфликти. През този период продължава да пише – романи, биографии, пиеси, есета и пътеписи, и издава в шест тома своите Mémoires d’une Européenne (Мемоари на една европейка), които печелят през 1978 г. наградата „Робер Шуман“ за европейско единство.
Вайс прекарва няколко години като етнограф в Азия, Африка, Близкия изток и Индийския субконтинент. Там става свидетел на геополитическите, религиозните, социалните и културните промени, които на фона на Студената война преобразяват Третия свят. Тя прави десетки документални и късометражни филми и ги представя на конференции в цяла Европа.
По-късно тя създава и фондация „Луиз Вайс“ в Страсбург. Фондацията награждава личности със заслуги за мира и помирението между народите. От 2005 г. насам Асоциацията на европейските журналисти връчва ежегодна награда „Луиз Вайс“ за журналистика с акцент върху европейските въпроси.
